Снабдяването с удостоверение за тежести е една от най-важните стъпки при покупко-продажба на жилище или учредяване на ипотека. Този документ е вашата гаранция за юридическата чистота на сделката и липсата на скрити проблеми, които биха могли да застрашат собствеността ви в бъдеще. В следващите редове ще разгледаме подробно цялата процедура по заявяване, необходимите документи и държавните такси.
Какво представлява удостоверението за тежести?
Официалното наименование на документа е „Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот“. Неговата основна цел е да покаже всички вписани права и тежести върху конкретния обект към момента на изготвянето му. Това включва наличието на ипотеки, възбрани, висящи съдебни спорове (искови молби), учредено право на ползване или договори за наем. Ако такива липсват, в документа изрично се удостоверява тяхната липса.
Електронните справки в Имотния регистър могат да бъдат полезни за първоначална ориентация, но те не винаги съдържат пълната и абсолютно точна историческа информация, особено за по-стари периоди. Затова изваждането на официален хартиен или електронно подписан документ е задължително условие преди изповядване на сделка при нотариус.
Откъде се вади и как се подава заявление?
Издаването се извършва от Службата по вписванията към Агенция по вписванията, която е компетентна за района, в който се намира имотът. Имате два основни варианта за подаване на заявлението:
На гише: Заявлението се подава лично или чрез упълномощено лице в съответната териториална Служба по вписванията.
По електронен път: Можете да заявите документа онлайн чрез портала на Агенция по вписванията, но за целта е необходимо да разполагате с квалифициран електронен подпис (КЕП) или цифров сертификат, издаден от агенцията.
Заявлението задължително трябва да съдържа пълно описание на обекта, неговото точно местонахождение, общината и най-малко три от границите му, както и данните на лицата (и техните преки праводатели), за които се отнася справката.
Списък с необходими документи
За да бъде обработено вашето заявление, към него трябва да приложите следния набор от документи:
Копия на всички документи за собственост. Те трябва да бъдат подредени хронологично, за да може да се проследи ясно цялата история – това включва нотариални актове, съдебни решения или договори за доброволна делба, удостоверения за наследници, завещания и други релевантни актове.
Актуална скица или схема на самостоятелен обект, издадена от Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК). В районите без одобрена кадастрална карта се прилага удостоверение от същата служба.
Оригинален документ за платена държавна такса. Ако плащането е извършено електронно, трябва да се представи заверен препис от електронния документ (разпечатан на хартия и заверен от страната, нотариус или банката).
В случай че не разполагате с копия на някои от по-старите актове, ще се наложи първо да подадете молба за получаване на незаверени преписи от тях.
Срокове за издаване и цени
Държавните такси се определят спрямо избрания срок за изпълнение на услугата. Според Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията, цените са следните:
Обикновена услуга (до 7 работни дни): 5.11 евро
Бърза услуга (до 3 работни дни): 15.34 евро
Когато с едно заявление се иска проверка за повече от един имот, за всеки обект се издава отделен документ и се събира съответната такса.
Какъв е срокът на валидност?
Важно е да се знае, че удостоверението за тежести няма законово определен срок на валидност. То е актуално и отразява реалното състояние единствено към точния момент и дата на неговото издаване. Тъй като вписвания и заличавания се извършват ежедневно, още на следващия работен ден ситуацията може да бъде променена (например чрез вписване на нова възбрана). Поради тази причина нотариусите и банките винаги изискват документът да бъде максимално “пресен” в деня на сделката.
Всяко издадено удостоверение притежава уникален 12-знаков буквено-цифрен код. Чрез този код може да се направи бърза проверка за автентичност в специализирания портал на Агенция по вписванията, за да се гарантира, че предоставеният ви хартиен носител не е манипулиран.
За какъв период назад да се направи проверката?
Масовата практика е да се заявява проверка за период от 10 години назад. За купувача обаче това не винаги е достатъчна гаранция. Причината се крие във факта, че 10-годишната обща давност не се прилага и не изтича за висящи граждански дела с вече вписани искови молби, както и за наложени възбрани. За пълна сигурност при придобиването на собственост е силно препоръчително проверката да обхване възможно най-дълъг период назад във времето, проследявайки историята до първия възможен собственик.